Търсете в книжарниците

  • Стихосбирката - кутия съдържа 40 поетични картички с образите на 40 кукли – сътворени от Жени Костадинова.
    Чрез словото и багрите, с ръцете и сърцето си поетесата търси различните лица на Жената...
  • ...Чудотворката... Очакващата... Тихата...
    Властната... Красивата... Молещата се...
    Ангелогласната...
  • Коя си Ти?
    Прочети и предай нататък!
    Всеки „стих в кутията” носи тайнствен отпечатък...
  • Тази книга е издадена със съдействието на фондация „Искам бебе”.
    Приходите от продажбата й ще бъдат дарени на семейство за зачеване инвитро.
ПАРТНЬОРИ
 
facebook
 

Кога ли ще те настигнем, Людмила...

публикувано на: 2012-10-25 16:24:36
 
Присъствах на нещо, което не се бе случвало от 1989 г. Разпалена агитка от петнайсетина души, повечето на годините на майка ми, протестираха с пламнали от агресия очи в уж студенстки протест с набързо скалъпени плакатчета: „Людмила Живкова е комунист, а не народен будител...” Изглеждаха като клакьори в театрална зала, а се намираха в Софийския университет, където се провеждаше научна конференция за една историческа личност. Харесвана или не, разбрана или не, уважавана или мразена, но историческа. Тези женици, дето деряха гърла навярно срещу дребен хонорар, докато български и чуждестранни лектори се опитваха да изнесат докладите си, подкрепяха с апелите си една абсурдна претенция на 2 процента от българските избиратели (визирам ДСБ и тяхната декларация апел) да се забрани със закон всеки, който има мнение за отрязък от историята. Да се наложат глоби за тези, които си спомнят с нещо добро времето на социализма, узаконено като тоталитарно. Да се накажат спомнящите си! Ей богу, не допусках, че в началото на цивилизования 21 век подобна идея може да се роди в главите на модерни свободомислещи хора, наричащи се демократи. Защото демокрация и забрана са две напълно изключващи се понятия. Забраняват тоталитарните режими. Забраняват несвободните и уплашените. Те пък, несъзнавано, раждат фашизма... Ако започнем да се наказваме за комунистическите си спомени,...прочети още

„Ванга – пророчицата” - първата документална книга за Ванга с над 250 фотографии

публикувано на: 2012-05-16 13:13:02
 
Вижте първата документална книга за Ванга с над 250 фотографии Новото уникално издание „Ванга - Пророчицата” от Жени Костадинова е документален фоторазказ за необикновения живот на прочутата не само у нас, но и далеч зад пределите на България сляпа ясновидка. В книгата са включени над 250 фотографии, илюстриращи мигове от различните житейски периоди на пророчицата, факсимилета на документи, писма и публикации. Богатият снимков материал, предоставен от фондация „Ванга” и фотографа Ромео Чолаков, се публикува за първи път. Авторката, която от години пише за пророчицата, е отразила в стилно оформения луксозен албум снимки, пророчества и сентенции на Ванга с посочен източник, спомени и стихотворения за нея от десетки поклонници. Предговора към книгата е на акад. Светлин Русев, участвал в художественото оформление на изданието, чийто графичен дизайнер е Елена Дочева. От предговора на Светлин Русев:   „Ванга Пророчицата" на Жени Костади¬нова е книга, на която не само можем да се доверим, но и да вземем със себе си в сложното, трудно и отговорно пътуване към Ванга. Свърз¬ването в едно артистично цяло на жизнената съдба на Ванга, огромният документален материал (голяма част, от който се публикува за първи път), заедно с едно непосредствено и естествено разкриване на истините на пророчицата, без да натрапваш собственото си присъствие, е...прочети още

Приказка за Жената рицар

публикувано на: 2012-01-15 11:07:40
 
В памет на Теодора Захариева Тя беше просто жена – обикновена, майка, работничка в кафене, една от многото незабележими, самотни души, оцеляващи в този груб, озъбен, вълчи живот. Беше забравила дори, че е жена – съществуваше заради детето си, от което бащата не се интересуваше, брат й си имаше свой живот, приятелите се брояха на пръсти. Един ден случаен импулс я накара да опипа гърдите си, отдавна недокосвани с любов, и в дясната усети нещо твърдо. Помисли, че е безобидно, но инстинктът я поведе към болницата. „Злокачествено е. Обречена сте”, изрече бездушно лекарят, за който диагнозата бе станала баналност – казваше я всеки ден на поне един пациент. Трибуквената болест, едно от имената на Смъртта, я извади от унеса на сивото й ежедневие и Тя в този миг умря. Причерня й, свлече се на пода. Шок, ужас, страх, вина, че ще остави момиченцето си сам-само, тъга, че няма повече да види Слънцето, звездите... Привидя й се шаман в зелена роба, който й обещаваше да я съживи, ако се подложи на безмилостна операция и понесе стотина изследвания, десетки тежки процедури, скъпоструващи лекарства и безкрайно търпение. Но как да му повярва!? Та тя едва оцеляваше, заплатата й стигаше само за хляба, подслона и тетрадките на дъщеря й, вече първокласничка, камо ли и за лекарства. Докато блуждаеше между световете, един нежен ангел я погали с крилото си майчински и й прошепна:...прочети още

В Камчия създадоха Държавата на Децата

публикувано на: 2011-06-29 23:53:37
 
„Творилницата на Жени” гостува в лагера на руските деца на българския бряг Преди няколко години една българка – Станка Шопова, председател на някогашната комсомолска организация, споделя пред свои руски партньори идеята си в комплекс Камчия, на българския бряг, да се направи детски лагер, в който децата да отмарят, учат и общуват чрез различни видове игри и изкуства. Идеята й докосва високопоставените руски политици и те дават старт на проекта на г-жа Шопова като осигуряват финансирането. Първо се закупува земята (300 дка), после са прави и одобрява – от руснаците и от всички български институции, проекта за изграждането на детския комплекс в Камчия. (Това е мястото, където р. Камчия, втората по големина българска река, се влива в Черно море.) Разрешава се строителство до 30 % върху откупената площ – останалото се запазва като зеленени площи. Не само че горите са запазени на повече от 80 процента, ами и местността, рухнала и изоставена в годините след падането на Берлинската стена, е облагородена и доозеленена, превърната в Голяма спретната къщурка. Човешката намеса там е толкова премислена, че по никакъв начин не нарушава нито екологията, нито природните дадености, с една дума – нито божиите, нито човешките закони. Въпреки че се изгражда комплекс не за двеста, а за 2000 деца. На 9 септември 2010 г. тогавашният кмет на Москва Юрий Лужков дойде с...прочети още

Бог прати Дънов и Ванга като Дар за България

публикувано на: 2011-04-06 15:19:50
 
На 6 април се навършват 70 години от духовното раждане на Пророчицата  „От 6 април 1941 година гледам. Дойде пред вратата ми един златен конник, вика: „Аз съм Свети Йоан Златоуст! Скоро ще има война. Много хора ще изчезнат. Аз ще ти казвам къде са, не бой се, аз ще ти говоря, а ти ще предаваш на хората...” Свикнали сме да отбелязваме датите, на които душите заживяват в плът - слизат в материята, но рядко се замисляме, че има и духовно раждане, посвещение, и то бележи съдбите на Големите - на пророците и учителите. Духовното раждане е спомняне на душата за нейната необичайна мисия, пробуждане за пътя, който е избрала да следва още преди влизането й в човешко тяло. Това е повратна точка за един високо еволюирал дух, когато се свързва с Космическото съзнание, с Първоизточника, и предава информация директно от Него. Посветените считат тези дати за своите същински рождени дни, защото помнят, че да си роден, означава да си роден за велики, божествени дела, за изява и слава на божията любов и благодат . Учителя Дънов отбелязва своето духовно раждане на 7 март 1897 г.  За Ванга то е 6 април 1941 г. И за двамата посветени духовното рождение се извършва малко преди да навършат 33 години.  Датата 6 април е сакрална за голямата ясновидка и тя често я споменава пред близки и посетители – много по-често, отколкото 3 октомври, датата на нейния светски рожден ден. (Впрочем в...прочети още

Куклената молитва на Ванга

публикувано на: 2011-03-09 22:17:03
 
„На главата си нямам толкова косми,колкото деца съм кръстила”,казва пророчицата за 5-те хиляди бебета,повечето родени с нейна помощ. Ако беше жива, тази година легендарната Пророчица щеше да навърши сто години. Ванга си отиде на 85, но остана да живее в спомените и душите на българите, които я боготворяха. На 3 октомври в Рупите, където тя построи в последните години от живота си храм, юбилеят ще бъде отбелязан. А на 14 октомври, Петковден, ще се съберат по-клонници, кръщелници, близки на Пророчицата. През 1999 г., докато пишех втората си книга за Ванга и пророчествата й, силно се впечатлих от способността да помага на жени, които нямат деца. Към тях се отнася с особено внимание. Дали защото тя не може да роди свои и осиновява 2 деца, отношението й към бездетните е специално. Една от големите й мечти е да се изгради детска градина в Петрич, която да носи нейното име. През 1984г. тя дарява събраните от посетители средства на общината, но мечтата й остава нереализирана... Няма статистика, но свидетелствата на много хора говорят, че жените, добили рожба  благодарение на помощта на Ванга, са хиляди. Около 5000 са кръщелниците й. „На главата си нямам толкова косми, колкото деца съм кръстила”, споделя тя. Ванга никога не връща  хора, дошли да търсят помощта й за дете. Често пред вратата й застават семейства, години наред чакали да ги озари щастливото събитие,...прочети още

Кого дразни славата на Ванга?

публикувано на: 2011-03-09 20:11:29
 
През 2011 г. се навършват 100 години от рождението на почитаната българска Пророчица Големите личности винаги предизвикват бунта на малките. Големите дела винаги дразнят онези, които не са успели да оставят и една малка следа след себе си. Изкушените от суетата егоцентрици трудно могат да се зарадват на славата на безсмъртните. На българина му дай това – да мрази, да завижда, да обругава, да омаловажава и... най-вече да отрича. Мит ли е Ванга или реалност? Покровителка ли е на българския народ или проста врачка - обикновена жена от народа,  превърната зорлем в легенда от мълвите, клюките и стечението на обстоятелствата? Този въпрос очевидно вълнува някои обществени личности. Няма лошо. Но когато решиш да оборваш Ванга като евтин мит, а нямаш аргументи или ги скалъпваш, за да си интересен, става гротеска. Тези дни в пресата се появи статия,  охулваща „митологизираната Ванга”, в която се откроява следния извод-възмущение: „Ванга била мъдра, светица, покровителка на българския народ. Де да беше! Че да й запалим всинца по една свещ, колкото копраля и да чакаме спасението. Я в образованието, я в здравеопазването, я в безработицата, инвеститори да ни докара...” Излишно е да припомняме, че хора като Ванга не са политици, за да оправят хала на държавата. Макар че, Тя сочеше път на политиците ни как да го направят... Хора като Ванга не са от търговците пред...прочети още

Обяснение в Любов

публикувано на: 2011-03-09 20:04:17
 
Писмо до Лев Толстой - без право на отговор Отдавна се каня, уважаеми Учителю да ти пиша. Но въпреки че закъснях с писмото си, съм сигурна, че ти си доловил вече онова, което смятам да ти кажа. Не се съмнявам в това, защото вие, Великите Учители на човечеството, сте надарени не само с  таланта да чувствате душите на хората, но и да чувате техните мисли. В моите очи и сърце ти си толкова Голям, че всъщност най-добре е да замълча като в олтар и да ти благодаря като на Господ. Но няма да го направя, защото... не съм смирена. А не съм смирена, защото съм влюбена. Влюбена съм в теб, Учителю Толстой, и ти признавам чувствата си. А както знаеш, влюбеният човек прелива от вълнение, възторг и копнение, и е изпълнен с неудържимо желание да говори. Първият път, когато те срещнах, още не разбирах същността и силата на чувството си към теб. Въпреки че ти ми говореше изцяло за любов, посвещаваше ме в светлите и тъмните й пътеки, разказваше ми за дълбините на човешкото сърце, за възможното и невъзможното, което сам – наистина сам – човек очертава пред себе си. Твоята пленителна Анна Каренина ме научи да не се срамувам от чувствата си, от любовта и отчаянието, от безсилието и страха, които може да породи едно пълно себеотдаване. Тази невероятна жена ми показа как може да се страда с достойнство и очарование, внуши ми, че дори смъртта може да бъде копнеж, когато житейският пъзел...прочети още

Андалусия, земята на фламенкото

публикувано на: 2011-03-09 00:00:00
 
Андалусия е най-испанската Испания. Така казват андалусците и имат основание да се гордеят със земите, историята и културата си. Най-голямата област в Испания, наброяваща 7 милиона жители има 8 провинции, сред които едни от най-красивите - Севиля, Гранада и Кордоба. Разположена на южната част на Пиринейския полуостров,  богата със своиете огромни ивици плаж на среземноморския бряг и ширнали се зелени равнини и долини, Аналусия е сред най-предпочитаните в Испания туристически дестинации. Тук целогодишно прииждат туристи и за плаж, и за разходка с културно-историческа цел. През зимата температури са около 18-20 градуса,  често и по-високи, така че мнозина посрещат Нова година на плажа. През лятото жегата е голяма – термометрите рядко падат под 40-45 градуса, но това не пречи на летовниците да се наслаждават на иначе очарователната и темпераментна Южна Испания с нейните ослепително бели къщи, бели покривки и бели чаршафи. Андалусия е най-испанската Испания. Така казват андалусците и имат основание да се гордеят със земите, историята и културата си. Най-голямата област в Испания, наброяваща 7 милиона жители има 8 провинции, сред които едни от най-красивите - Севиля, Гранада и Кордоба. Разположена на южната част на Пиринейския полуостров,  богата със своиете огромни ивици плаж на среземноморския бряг и ширнали се зелени равнини и долини, Аналусия е...прочети още

Добре дошли в Балкания

публикувано на: 2011-03-09 00:00:00
 
Три общини показват най-красивите кътчета на Средна Стара планина Тетевен и Рибарица Красива природа, уютни хотелчета, вкусни гозби и забавления ще откриете в Тетевенския край през лятото. Намиращо се на 120 км от София, балканското градче е рай за любителите на по-нестандартни преживявания. Ако морето ви е омръзнало и ви влече хладната прегръдка на планината, ако искате да отдъхнете за ден-два, хващайте пътя за Балкана. Местните хора са нарекли региона на Тетевен, Рибарица, Троян и Априлци с атрактивното име Балкания. Това е „страната” на реките, водопадите и зеленото царство. На спокойствието, тишината и шепота на планината. Един незабравим уикенд в Балкания подариха на група журналисти Държавната агенция по туризъм и тур клуб Ремарк. Към тях можете да се обърнете за информация, относно възможностите за отдих в Троянския край чрез следните адреси: www.press@bulgariatravel.org и www.balkania.org Екопътека води до два красиви водопада От Тетевен тръгват четири екопътеки, с различна продължителност на прехода. Която и да изберете, природата ще ви разкрие такива живописни гледки, че пак ще пожелаете да се върнете там. „Под пръските на водопада” е най-посещаваната екопътека – намира се на 7 км от града, върви се по поречието на р. Козница и отвежда до два удивителни водопада - „Скока” и „Сълзата”. Мястото до тях е подходящо за пикник, има беседка, може...прочети още

Жълто, зелено, оранжево

публикувано на: 2011-03-09 00:00:00
 
Те влизаха в душата ми тихо, неусетно, незабележимо. Влизаха, както влиза въздухът в дробовете. Тези невидими атомчета доброта изпълваха душата ми с копнеж и я караха да се радва на живота, да се усмихва на всичко, родено от любов и красота. Атомчета доброта... До малкото селце Парил в Южен Пирин на границата ни с Гърция, прегърнато от нежната планина Славянка се стига само, ако някой те е поканил или си объркал маршрута. Вероятността да си поканен е малка, защото в Парил живеят 7 души. С двама от тях – бай Боре и леля Иванка случих да се запозная по време на служебно пътуване. През лятото на 2004 г. група журналисти бяхме поканени от община Илинден да разгледаме селския туризъм в региона. От всичките 5-6 села, които посетихме, Парил ми остана в сърцето. Защото ме спря, погали и разказа приказка. Бай Боре и леля Иванка бяха сърдечни хора. Още непрекрачили прага на къщата им – аз и две колежки щяхме да нощуваме у тях, ни заканиха свойски: „Влезте в градинката и си откъснете ягодки. Вземете кофичката, напълнете я догоре.” И докато „гостенките” завършахме из ягодовата плантация – подредена, с алейки за напояване, изобилстваща от плод с позабравен от нас, градските хора вкус, бай Боре се шмугна в двора да не ни смущава. По едно време чувам от другия край на къщата: ”Как си, Марианке? Нахрани ли се? Ела, сега да те измием...” Петнистата Марианка бе...прочети още

Защо сме щастливи

публикувано на: 2011-03-09 00:00:00
 
От първия си миг на земята човек търси щастието. Първоначално – съвсем неосъзнато, без понятие какво е, но с усещането, че е нещо приятно, което ни кара да се чувстваме добре и да се усмихваме. Когато пораснем, все по-осъзнато почваме да търсим тази красива четирилистна детелина и все повече разбираме, че тя не расте където и да е. Че за да я намерим, трябва доста път да извървим. А накрая ни поразява прозрението, че тя, детелината, расте... в самите нас. Едва ли има човек, който поне веднъж да не се е чувствал истински щастлив. Но ако е било само веднъж, много жалко. Защото колкото причини има на този свят да се чувстваме нещастни, десетки пъти повече – да се чувстваме щастливи. Въпросът е как сме се устроили, каква личност сме си изградили \личността според психолозите се формира след 7-та ни година и става наша съдба\, дали сме избрали да гледаме на света с усмивка или с укор. От тази първоначална екзистенциална наша нагласа зависи до голяма степен дали и как ще преживяваме щастието. Идват празници. Хубави, светли и задушевни дни – дните около Рождество Христово. Тези дни от годината, в които всеки човек, осъзнато или не толкова, прави своята равносметка за изминалата година. Тези дни, в които се събираме с най-близките си, със семейството си и с приятелите. За да си кажем хубави, съкровени неща. За да се видим – отблизо – и поговорим човешки, без да...прочети още

Индианците живеят в приказка

публикувано на: 2011-03-09 00:00:00
 
В техния свят всичко е одухотворено – хората не са нещо повече от камъните, птиците, звездите, думите и тревите. Със съдействието на американското посолство неотдавна издателство „Изток Запад” отпечата книгата „Митове и легенди на северноамериканските индианци”. Тя е от малкото автентични книги у нас, посветени на тази интересна тема. Как живеят индианците, в какво вярват от хилядолетия, какви са техните божества и ритуали, проличава от 166-те легенди в луксозния том. Те издават душата на коренното население на Америка. Събирани са в продължение на десетилетия и са записвани от различни хора. Често на един и същ мит има по няколко варианта. За разлика от европейските приказки, тези на индианците изглеждат по-хаотични, но пък са напълно автентични - родени от самия живот. Преводачът на книгата от английски е Любомир Кюмюрджиев - председател на съществуващото вече 15 години Българско индианско общество „Орловият кръг”. Известно време г-н Кюмюрджиев живее сред прерийните индианци от племето сиукси. Английският писател Пол Гобъл осъществява тази му мечта. А след 17-годишно издирване успява да се свърже и с един от най-известните в света бял индианец – швейцарецът Адолф Гутурлайн, наричан от племето чернокраки - Гладния Вълк. Българинът му гостува в шатрата, намираща се насред скалистите планини на Канада и отблизо се запознава с...прочети още

Интервю с руския езотерик Лазарев

публикувано на: 2011-03-09 00:00:00
 
Руският писател Сергей Николаевич Лазерев: Вкопчването в духовността е подобно на алчността Авторът на популярната поредица „Диагностика на кармата” посети за първи път България Книгите на С. Н.Лазерев станаха събитие у нас в средата на 90-те години, когато интересът към духовните теми се възраждаше и вълнуваше все пове хора. В поредицата от 10 книги „Диагностика на кармата” руският изследовател на човешкото биополе описва стотици случаи от своята практика на биотерапевт и обяснява как негативните преживявания като алчност, омраза, обида, ревност, агресия водят до болести и нещастия. Единственият шанс човек да се излекува според Лазарев е като промени дълбоко своите нагласи към света, върне отново любовта в своята душа и се научи да я запазва дори в най-тежките моменти от живота си. Самият Лазарев минава през своите лутания и съдбовни изпитания. До към 40-те си години той не се занимава с нищо съществено и когато приятели му подхвърлят: „Ти си толкова талантлив, а досега нищо не си направил в живота”, той отвръща: „Аз опознавам света и това ме прави щастлив.” Докато лекува пациентите си, той се разболява от тежки болести, включително и рак. Ходи по болници, изпробва различни терапии. Уверява се обаче, че лекарствата и лъченията не помагат, че не от вън навътре, а отвътре навън протича лечението. Съвременната медицина изхожда от...прочети още

Интервю с ушния хирург проф. Едрев

публикувано на: 2011-03-09 00:00:00
 
Проф. Георги Едрев – хирургът, който пише поезия и е от поколението лекари, които вече ги няма... Проф. Едрев е сред светилата в ушната ни хирургия. Специализирал е в Русия и в Америка. От много години работи в Транспортна болница, а от 1999 г. е неин директор. Освен като добър лекар и мениджър, проф. Едрев нашумя и като талантлив поет – миналата година излезе стихосбирката му „На чисто”. Оказа се, че докторът цял живот е обичал поезията и е искал да следва литература, но съдбата му разиграла картите по друг начин. Прям и усмихнат, типичен представител на зодия „Овен”, проф. Едрев разкрива душата си в това интервю. За мен беше истинска чест и удоволствие да разговарям с този доказан професионалист и Голям човек – проф. Едрев.) (Интервюто е правено през 2008 г. преди проф. Едрев да се пенсионира.) - Колко години оперирате и на какво ви научи професията? - Тази година стават 40. За толкова години операции свикнах да бъда търпелив и взискателен - към себе си и към другите. Това е основната „слабост” в хирургията - да си взискателен. Трябва всичко да направиш от „а” до „я” – ако пропуснеш даже ер малък, операцията те наказва. Пациентът няма да е както трябва и това ще тежи на твоята съвест. - Ние гледаме на лекарите като на богове, когато нещата опрат до тях... - О, нищо божествено няма. - И все пак, хората смятат, че лекарите нямат право на...прочети още