Търсете в книжарниците

  • Стихосбирката - кутия съдържа 40 поетични картички с образите на 40 кукли – сътворени от Жени Костадинова.
    Чрез словото и багрите, с ръцете и сърцето си поетесата търси различните лица на Жената...
  • ...Чудотворката... Очакващата... Тихата...
    Властната... Красивата... Молещата се...
    Ангелогласната...
  • Коя си Ти?
    Прочети и предай нататък!
    Всеки „стих в кутията” носи тайнствен отпечатък...
  • Тази книга е издадена със съдействието на фондация „Искам бебе”.
    Приходите от продажбата й ще бъдат дарени на семейство за зачеване инвитро.
ПАРТНЬОРИ
 

Бог прати Дънов и Ванга като Дар за България

 

На 6 април се навършват 70 години от духовното раждане на Пророчицата 

„От 6 април 1941 година гледам. Дойде пред вратата ми един златен конник, вика: „Аз съм Свети Йоан Златоуст! Скоро ще има война. Много хора ще изчезнат. Аз ще ти казвам къде са, не бой се, аз ще ти говоря, а ти ще предаваш на хората...”

Свикнали сме да отбелязваме датите, на които душите заживяват в плът - слизат в материята, но рядко се замисляме, че има и духовно раждане, посвещение, и то бележи съдбите на Големите - на пророците и учителите. Духовното раждане е спомняне на душата за нейната необичайна мисия, пробуждане за пътя, който е избрала да следва още преди влизането й в човешко тяло. Това е повратна точка за един високо еволюирал дух, когато се свързва с Космическото съзнание, с Първоизточника, и предава информация директно от Него.

Посветените считат тези дати за своите същински рождени дни, защото помнят, че да си роден, означава да си роден за велики, божествени дела, за изява и слава на божията любов и благодат . Учителя Дънов отбелязва своето духовно раждане на 7 март 1897 г.  За Ванга то е 6 април 1941 г. И за двамата посветени духовното рождение се извършва малко преди да навършат 33 години. 

Датата 6 април е сакрална за голямата ясновидка и тя често я споменава пред близки и посетители – много по-често, отколкото 3 октомври, датата на нейния светски рожден ден. (Впрочем в един документален филм Ванга дори проронва „не знам кога съм родена, откъде да знам...”) За официалните рождени дати на гениите често се спори, често има разминаване в наличната информация, което говори, че тези дати не са от значение. Защото не раждането на тялото е важно тук – важно е духовното им раждане и дирята, която оставят след себе си, нематериалното им наследство. В този ред на мисли ще отбележа, че беше напълно излишно в медиите да се спори на 31 януари или на 3 октомври е родена Ванга. „Родена” е на 6 април... 

Духовното раждане е необичайно събитие. То е свързване на една подготвена душа в земно тяло с космическия първоизточник, с негови еманации от духовния свят.  То е знак за изява на Божественото чрез земното, на Бога чрез човека. Ванга припознава своя духовен наставник в свети Йоан Златоуст – той й се явява като конник и се свързва с нея по мисловно-телепатичен път. Говори й, наставлява я, разкрива й картини от миналото и бъдещето, окуражава я в тежки мигове... Убеждава я, че е призвана да помага на хората в онова тежко бездуховно време, време на войни, тоталитаризъм, смяна на режими. Небето великодушно „се отваря” и сякаш ангел Господен слиза на Земята, за да помага на бедстващите, страдащите, отчаяните... 

„От 1941 г., когато беше война, от 6 април започнах да гледам. Имаше партизани и почнаха да изчезват хора. Идваха да ме питат за тях. Дойде една съседка, плаче: „Мъжът ми го няма, замина на фронта, не се върна. Имам 4 деца, сирачета ще останат.” Викам й, ходи си у вас, мъжът ти в полунощ ще се върне. Станало 12, той не се върнал. В 12 и 15 се почукало на вратата: „Жена, отвори бързо и ми дай да се преоблека в дочени дрехи, да не ме вземат отново на фронта.” 

На другия ден идва да ми благодари. Леля ми ме пита: „Ти откъде знаеше?” Викам, каза ми го Свети Йоан Златоуст. „Леле, и ти ще полудееш! Ще станеш като лудата Сава! Да не говориш повече такива глупости на хората!” Глупости, ама съседката казала на другите, почнаха да идват хора, да ме питат. А тоя глас оттогава до сега ми е в главата. От 6 април 1941 година.” 

От този ден – 6 април 1941 г.  Вангелия Пандева се превръща в легендарната Ванга. Преди тази дата има още една: денят, в който Ванга ослепява. Кой е точно не се знае, но това „злополучно” събите предопределя по-нататъшната й особена съдба. Ослепява на 12-13-годишна възраст, на границата между детството и съзряването. Следват близо 20 години на подготовка, на адаптиране към отнетия й външен свят, за да се отворят вътрешните й очи,  да оформи духовното си зрение. Това са години на дълбока молитва, на общение с Бога и апел да намери истинската си мисия, своя път, белязан от ослепяването, но осмислен като отдаване, посвещаване на хората, намиране на едно по-дълбоко вътрешно Аз.

На 7 март 1897 г. Петър Дънов се превръща в Беинса Дуно. Споходен е от озарение за Пътя – неговия път. Ето какво отбелязва богословът д-р Константин Златев в статия в сайта www.bratstvoto.net: „Най-важното събитие е от 07.03.1897 г., малко преди Петър Дънов да навърши 33 години. Това е моментът, в който той получава от невидимия свят просветление за мисията си на Земята. Този е най-значимият плод на усилието да остане насаме със себе си и да надникне навътре в душата си, за да разбере кой е той, защо е тук и какво очаква Небето от него. В един вълшебен миг на кристално ясно прозрение Петър Дънов постига отговорите на всички тези въпроси. И на много други, не по-малко важни. Скоро след като е получил просветлението, той преживява непосредствен контакт с Божия Дух. Оттук нататък пътят на П. Дънов напред е вече недвусмислено предначертан. Той знае вече, че никога повече не ще бъде сам. Онзи, Който го е пратил тук и му е разкрил предназначението на неговия живот, го изпълва с непобедима сила и упование за осъществяване на Божия план.”

 

Годината 1941 е бележита не само за Ванга. Това е годината, в която Учителя получава второто си посвещение. „През 1941 г. Той разбира, че на Земята идва нова еволюционна вълна и започва своята подготовка за приключване на земната си мисия, отбелязва проф. Живко Желев, изследовател на учението на Дънов. От пролетта на 1941 г. до заминаването си на 27 декември 1944 г. Учителя започва да предава най-значимите послания на учението си и да подготвя учениците си за продължението на пътя, на постигнатото.” 

Очевидно 1941 г. е повратна в духовната история на съвременна България. В тази година, белязана от Втората световна война, двама посветени, Ванга и Дънов, са отишли при българите да им напомнят, че не бива да се страхуват, защото каквото и да се случи, то е само етап от еволюцията, част от Пътя. Да им напомнят, че има духовен живот, и че любовта, божествената любов, е безсмъртие.

През 1944 г. в България се установява комунизма. Тоталитарният режим, налагащ най-агресивния атеизъм. Учителя предупреждава*: „От 1945 г. започва период, който ще трае 45 години до 1990 г. Идват такива времена и идва такава власт, че който й се противопостави, ще си положи костите на земята. Настъпва една голяма диктатура, допусната да изчисти застоялата тиня. Когато се размъти една вода, трябва да мине много време, за да се избистри течащата вода. През този период ще тече мътна вода... След този период ще има кратка почивка до 1999 г., която ще бъде най-благоприятна в духовно отношение за Бялото братство. А след това ще дойде новият период, с още по-страшна диктатура от тази, която има да дойде. Тя също ще трае 45 годни.” 

Усетил промените в  духовно, социално и планетарно ниво, Дънов започва подготовка за приключване на своето пребиваване в земно тяло. Той предсказва, че след като комунистите вземат властта, Изгревът и Братството няма да съществуват в досегашния си вид: „Всеки от вас трябва да стане жив изгрев”, подсказва той на учениците си. И малко преди да отпътува, през октомври 1944 г. Дънов заявява: „ Аз си заминавам. Възрастта ми е 80 години. Пратен съм за 180 години. Остават 100 и понеже събитието е важно, тия 100 години ги подарявам на братята и сестрите за работа на Бялото Братство. Сега са родени 11 светии...”

Когато Дънов си заминава, идва Ванга – „слиза” при българите, говори им простичко, разбираемо – на езика на всички.  Тя не носи учение – учението вече е дадено. Нейната мисия е на Утешител. Да успокои, да утеши, да насърчи. Да вдъхне надежда и да закрепи вярата. Времето, в което Ванга помага на българите, не търпи понятия като Бог, Вяра, Дух, Карма, Мъдрост, Истина... Ванга плаща цена за отстояваните от нея добродетели и следвания от нея път... Заплашвана, спирана, обезкирана, следена.

Но благословеното от Бога е по-силно от земните канони. От края на 60-те години на миналия век пътят на Ванга и към Ванга просветлява -  търсят я от селяни до държавници от висш ранг, наши и чужди. Тя провокира с необичайните си способности. Те са „маската”, чрез която Духът Божий проявява своето истинско лице... Ванга влиза в душите на хората, изкарва наяве техните зли помисли, изкривени представи, лоши постъпки. Изобличава ги. Напътства, посочва правилните решения, подкрепя доброто във всичките му проявления. Превръща се в морален коректив на българския народ. Сляпата прорицателка сякаш е пратена да ни каже, че Истината е отвъд видимото, че там пребивава нашето същинско битие, че трябва да сме будни и бдителни, ако искаме да живеем в хармония със себе си и света. Ванга сякш е белязана и да напомня за това, че на България е оставено едно голямо учение, една философия, надминаваща обикновената научна схоластика. „Чети Дънов – той е Истината”, зове тя Нешка Робева.

 

А Дънов остави учение, призвано да промени кармата на българите и България, да просветли света. „Моята задача, казва той, е да ви предам Божественото учение. Вашата задача като ученици е да го предадете на българския народ. Задачата на българския народ е да го предаде на всички народи. Аз отговарям пред Бога, ако не изпълня задачата си. Вие отговаряте, ако не предадете на българския народ това учение. Българският народ отговаря пред Бога, ако не предаде Учението на другите народи.” 

Дънов и Ванга бяха велики учители, изпратени от Твореца да ни държат будни за голямата Истина на нашия живот. Те бяха необикновен Дар за България и света. Дали го оценихме? Дали се обогатихме от благата му? 

Мнозина търсят трескаво какво са казали тези големи пророци за бъдещето на България, не са ли видяли светлина в тунела? И ако са предсказали добри дни за народа ни, защо тези добри дни така и не настъпват вече толкова години...

Отговорът е прост - казват го и двамата. С прости думи, ала пълни с голям смисъл, зовящи за лична и национална отговорност. „Ако България изпълнява Божията воля, ако всички българи бъдат добри, разумни, честни и справедливи, добро иде за нея”, предрича Дънов. „България ще се оправи, ако начело турят един честен водач, един истински българин, милеещ за България, готов да влезе в огъня заради нея. Ала колко са сега честните? Има ли ги? Няма ги”, изплаква Ванга по отношение на липсата у нас на политици с морал - от висш духовен ранг. 

 

Прокобно звучи и изводът на Учителя, направен малко преди да напусне земния свят. На 25 октомври 1944 г. в Мърчаево пред Стоянка Илиева той казва: „ Българският народ за мен е еврейския народ. През големи страдания ще минат българите, понеже не чуха гласа на Господа!”

За неоценените Дарове, дадени от Небето, цената е висока. 

И ние я плащаме всички. 

До кога ли...

 

 

Цитатите са от книгата „Петър Дънов – учителят, лечителят, пророкът”, том 3, Сдружение „Азът на българите – ДЕН”, Стара Загора, 2009