Търсете в книжарниците

  • Стихосбирката - кутия съдържа 40 поетични картички с образите на 40 кукли – сътворени от Жени Костадинова.
    Чрез словото и багрите, с ръцете и сърцето си поетесата търси различните лица на Жената...
  • ...Чудотворката... Очакващата... Тихата...
    Властната... Красивата... Молещата се...
    Ангелогласната...
  • Коя си Ти?
    Прочети и предай нататък!
    Всеки „стих в кутията” носи тайнствен отпечатък...
  • Тази книга е издадена със съдействието на фондация „Искам бебе”.
    Приходите от продажбата й ще бъдат дарени на семейство за зачеване инвитро.
ПАРТНЬОРИ
 

Обяснение в Любов

 

Писмо до Лев Толстой - без право на отговор

ТолстойОтдавна се каня, уважаеми Учителю да ти пиша. Но въпреки че закъснях с писмото си, съм сигурна, че ти си доловил вече онова, което смятам да ти кажа. Не се съмнявам в това, защото вие, Великите Учители на човечеството, сте надарени не само с  таланта да чувствате душите на хората, но и да чувате техните мисли.

В моите очи и сърце ти си толкова Голям, че всъщност най-добре е да замълча като в олтар и да ти благодаря като на Господ. Но няма да го направя, защото... не съм смирена. А не съм смирена, защото съм влюбена. Влюбена съм в теб, Учителю Толстой, и ти признавам чувствата си. А както знаеш, влюбеният човек прелива от вълнение, възторг и копнение, и е изпълнен с неудържимо желание да говори.

Първият път, когато те срещнах, още не разбирах същността и силата на чувството си към теб. Въпреки че ти ми говореше изцяло за любов, посвещаваше ме в светлите и тъмните й пътеки, разказваше ми за дълбините на човешкото сърце, за възможното и невъзможното, което сам – наистина сам – човек очертава пред себе си. Твоята пленителна Анна Каренина ме научи да не се срамувам от чувствата си, от любовта и отчаянието, от безсилието и страха, които може да породи едно пълно себеотдаване. Тази невероятна жена ми показа как може да се страда с достойнство и очарование, внуши ми, че дори смъртта може да бъде копнеж, когато житейският пъзел така се подреди, че не можеш да бъдеш с любимия си човек. Анна, твоята приятелка, всъщност ме посвети в една дълбока тайна: тайната, че от любовта смъртта никога не е далеч. Че заради любовта може всичко, ВСИЧКО, защото всичко й е позволено. А присъдата е оправдателна, дори в случай на убийство. И все пак, тя, трагичната твоя Каренина, без да съзнава, милата, ми даде ярък, светъл пример: чрез своя избор тя ми подсказа, че колкото и да обичам, както и да се влюбвам, каквото и да ми коства едно чувство, да избирам Живота, а не Смъртта. Да не лишавам душата си от възможността да преживява нови и нови опитности, да се влюбва отново и отново, да дава и да взима, да е жива, за да твори. Защото само тук, на Земята, душата има свое самостойно битие и шанс да твори – досущ като своя Създател...

Заслепена от прекрасната Анна Каренина, тогава аз – признавам – не успях да те видя добре. Прости ми, Учителю, но героинята ти те беше надминала... Все пак, някъде в себе си, аз посадих няколко семенца на онази моя любов към теб, която по-късно избуя и сега е вече така неудържима, толкова силна и буйна, че се плаша до къде ще стигне...

След Анна, аз срещнах по пътя си и Иван Илич, и Хаджи Мурат, но когато ме спря Отец Сергий, стана истинско чудо: осъзнах, че съм влюбена! Да, Учителю, влюбена съм в теб и повече не мога да крия тези свои най-съкровени чувства.

Влюбването е озарение. То спохожда човешката душа внезапно, без предизвестие, изведнъж – както изведнъж се появява гръм на ясно синьо небе (извини ме за това клише, но в случая ми се струва подходящо). Така внезапно, поразена от любовта, аз паднах на колене пред теб, пред твоята голяма, честна и така проникновена душа, коленичих пред силния ти и смел дух и му се заклех във вярност до гроб. Озарението, уважаеми Учителю, дойде от вътрешния катарзис, на който ме подложи твоя гениален Отец Сергий – толкова реален и истински, толкова земен и възвишен, че след като го срещнах, аз просто станах друга. Станах неузнаваема. Скъсах с високомерието, което ме правеше мнителна и осъждаща, съблякох суетата, която ме е изкарвала смешна и жалка в очите на виждащите (като теб), слязох в ада на своите – човешки – страсти и видях колко подмолно е Егото и как може то да заблуди.  Чувствах се пречистена като след изповед – но не пред свещеник, по-нечист и от мен, да ме простят другите, а като пред... теб. Като пред възлюбен, на който току-що си признал, че го обичаш с цялата си душа.

Ти, Учителю любим, ме срещна с мен самата - с голата мен, подложи ме на удивителен катарзис и ме дари с нови хоризонти, поради което ще ти бъда признателна цял живот (че и след него). Не че не съм обичала и преди теб. Обичала съм и то много силно - обичала съм винаги така, както се обича за първи път. Ще ти призная – преживях няколко незабравими любовни романа: бях вярна и на Съмърсет Моъм, и на Йордан Йовков, и на Никос Казандзакис, и на Джубран Халил Джубран (от него можеш да ме ревнуваш, макар че тази ревност ще да е като на романиста към лирика), и на Милан Кундера. Обичах ги всичките и сега ги обичам – ти сам добре знаеш, че любовта е вечна и че не умира след раздялата, само добива нова форма.  Но така, както теб обикнах... Не, не защото си моята последна любов, а за последната винаги се мисли, че е най-великата..., а защото осъзнах, че Ти си Аз. А когато Ти си Аз – единението е на сто процента, няма накъде повече да се скита душата из дебрите на чувствата и познанието. Когато Ти си Аз, влюбеният вече не е номад, а човек с уютна къща, в която се прибира с радост и трепет всеки миг. Когато Ти си Аз, приютен от Любовта, не измъчваш другия с непораснали въпроси, не го огорчаваш с ревност, не изискваш подчинение...

Когато Ти си Аз, си свободен!

Благодаря ти,  Учителю за тази велика любов! Благодаря ти за прозренията, озарението, трепетът и жаждата за живот, с които ме дари. Благодаря ти, че ми показа истинското лице на Живота и ме научи да го живея честно: без гримове, фалш, суета, лицемерие, високомерие, ревност, страх, печал... Благодаря ти за разбирането и без да те задължавам с каквото и да било, простичко, но от цялата си душа ти заявявам: Обичам те.

Завинаги.

Публикувано в сп. „Знаци”