Търсете в книжарниците

  • Стихосбирката - кутия съдържа 40 поетични картички с образите на 40 кукли – сътворени от Жени Костадинова.
    Чрез словото и багрите, с ръцете и сърцето си поетесата търси различните лица на Жената...
  • ...Чудотворката... Очакващата... Тихата...
    Властната... Красивата... Молещата се...
    Ангелогласната...
  • Коя си Ти?
    Прочети и предай нататък!
    Всеки „стих в кутията” носи тайнствен отпечатък...
  • Тази книга е издадена със съдействието на фондация „Искам бебе”.
    Приходите от продажбата й ще бъдат дарени на семейство за зачеване инвитро.
ПАРТНЬОРИ
 

Празниците ни отразяват пътя на вечната КИ

 

Разговор с Георги Велев, изследовател на древния български календар:

Георги Велев е роден в София през 1941 г., но живее в Асеновград. Завършил е руска филология. Бил е уредник на Асеновградския исторически музей. От 33 години изследва философията, историята и етнографията на Далечния Изток, води школа по бойни изкуства, известна в цяла България. Макар че не е дипломиран учен, г-н Велев впечатлява с високата си ерудиция и откривателски хъс. Плод на дългогодишните му търсения са книгите в три тома „Българският народен календар”, в които авторът обосновава идеята, че в основата на нашите езически празници лежи космогонията на китайската „Книга на промените”.

„Идзин - Книгата на промените” е една от най-древните в световната литература. Тя привлича вниманието не само на авторитетни китайски учени, но и на философи от цял свят. Кога и как се е появила, не е ясно, но се знае, че Идзин е синтез на хилядолетна мъдрост, от която тръгват двата клона на китайската философия – конфуцианството и даоизма. Същността на тази прастара пророческа книга, считана за източник на небесна мъдрост и откровение, са 64 символа \хексаграми\, които отразяват движението на вечната енергия Ки, пропиваща всичко съществуващо. Тя се дели на мъжка – ян, и женска – ин. Нашият свят, според възгледите на Изтока съществува, благодарение на непрекъснатото взаимодействие и промяна на тези две сили. Хексаграмите са архетипни образи на движението на Ки, което е подвластно на законите на Дао – божественият път.

- Г-н Велев, какво провокира вашия траен интерес към българските празници и календар?

- Чел съм много по темата и забелязах, че българската празнична система е преди всичко описателна – архивирани са всички празници, но обяснения защо се правят, какво се крие в ритуалите и поверията, няма. С изключение на Йордан Вълчев, нито един автор не предлага обоснована теория за същността на нашите празници. А линейното им календарно подреждане не е достатъчно, да бъдат обявени за система. От друга страна етнографите търсят корените на празниците ни в грешна посока. Проф. Михаил Арнаудов ги обяснява като отглас на гръцката и римската митология, което противоречи на истината. Повечето изследователи ги тълкуват на базата на чужди на българите теософски представи. Ние сме много древен народ, който е имал собствени възгледи за света и това личи от стария ни календар. Религията на предците ни е закодирана в празниците ни.

- Каква е връзката им с „Книгата на промените”?

- Всичко произтича от нея. Но за да се установи това, трябваше да бъде открит българския календар, употребяван до 866 г., когато цар Борис ни покръства. Календарът бе намерен от един руски учен през 1866 г. в синодалната библиотека в Москва заедно с Именика на българските канове. В него имената на нашите владетели са поставени след тези на асирийските, което значи, че са продължители на техните традиции и че са правили държави преди да се появи първия китайски император. Самата „Книга на промените” е съществувала далеч преди да се образува китайската държава – има археологически доказателства за това. Когато изобщо не е имало идея за китайска държава, е имало хексаграми. Тези символи са същността на „Книгата на промените”, те са послужили за основа на стария ни календар.

- Как открихте тази връзка?

- Не можех да приема, че българските дохристиянски празници и свързаните с тях ритуали са нещо ирационално, плод на примитивна вяра. Потопих се в „Книгата на промените”, защото е една от най-старите книги на Изтока, възникнала по земите, където дълго са пребивавали хунобългарски племена. Останах изумен: цялата й теория за пътя на вечната космическа енергия Ки съответства на същността и структурата на нашия календар. Неговите празници и ритуали отразяват именно движението на Ки, дуалистичното преливане на ин и ян, смисъла на божественото Дао, което при българите се е казвало Тангра. Нашите деди не са се кланяли на митични божества, на персонифицирани образи, а са следвали естествения порядък на нещата в природата - нейните първични закони, които са вечни.

- Колко празника сте изследвали?

- С издадената ми трета книга станаха 86, което прави почти сто процента от официално документираните. Календарът отразява връзката между човека, природата и космоса. Той е бил точно математически изчислен. Не случайно дните в него са 364 като има и един нулев, разположен между края на старата година и началото на новата – по днешния календар се пада на 22 декември понеже с приемането на Юлианския, а после и на Григорианския календар, който е от 365 дни, датите на всички наши празници се изместват. В стария календар те са били строго установени, защото дните от седмицата са били фиксирани – 1 януари винаги е бил неделя, а 30 декември – събота. Това е било голямо удобство и за държавата, и за организацията на труда.

- Какво представлява нулевия ден?

- За него няма дата. Той е символ на Великия предел, наричан Дао, което означава неназовимото, неизчерпаемото. От него започва и в него свършва всеки цикъл на земята, за да продължи в следващия по спиралата на времето. Впоследствие нулевия ден се премахва и вместо него се появява Коледа – раждането на Христос, което е сходно по смисъл с празника на нулевия ден, понеже изразява почитта към Бога, който тепърва ще се изявява с делата си на земята.

- Кои са по-големите ни стари празници, съхранени и от християнската традиция?

- Всичките са били съхранени и празнувани наред с християнските до идването на комунизма. Тогава като не можаха да разберат смисъла им, комунистите ги обявиха за отживелици и прекъснаха традицията. А смисълът им е много дълбок. Старите празници са посветени на преливането на мъжката и женската енергия, които са в непрекъснато взаимодействие: ту едната взима превес, ту другата и са така тясно свързани, както човекът и неговата сянка. Ин и ян се следват по точно установен ред в годишния цикъл на Ки, изчислен от гледна точка на позицията на земята спрямо полярната звезда и слънцето.

Този цикъл започва на 1 януари и се отбелязва с празника Сурваки. Той отразява моментните позиции на двете енергии - нарастващата сила на „ян” и отслабващата на „ин”. Самото име подсказва, че хората са се прекланяли пред началната, първична, „сурова-ки”, която все повече и повече набира слънчева, позитивна мощ. Затова има сурвакари и те са млади женени мъже, които тропат на всяка врата и известяват, че жизненият „ян” вече е тръгнал по спиралата на времето.

На 1 март Баба Марта предвещава края на надмощитето на тъмната и студена женска „ин”, властвала през есента и зимата над очаквания, светъл „ян”, чието царство са пролетта и лятото. Пролетното равноденствие бележи апогея на мъжката сила, а есенното - на женската. В нулевия ден двете енергии се примиряват чрез невидимата пустота, за да се проявят отново на другия ден в своята установена цикличност.

- Оказва се, че целият живот на предците ни е бил вървене от един празник към друг.

- И в християнската религия е така, само че там празниците стават персонифицирани – отдава се почит на различните светци – мъже и жени. Докато старата българска религия носи преклонението на човека пред силите на природата, които са вечни и неизменни. Новата религия не успява да заличи старите ни празници от времето на Тангра, защото народът ги чества наред с наложените му нови. И все пак с премахването на стария календар, дълбокият им смисъл се изгубва. Затова днес е трудно да бъдат обяснени.