Търсете в книжарниците

  • Стихосбирката - кутия съдържа 40 поетични картички с образите на 40 кукли – сътворени от Жени Костадинова.
    Чрез словото и багрите, с ръцете и сърцето си поетесата търси различните лица на Жената...
  • ...Чудотворката... Очакващата... Тихата...
    Властната... Красивата... Молещата се...
    Ангелогласната...
  • Коя си Ти?
    Прочети и предай нататък!
    Всеки „стих в кутията” носи тайнствен отпечатък...
  • Тази книга е издадена със съдействието на фондация „Искам бебе”.
    Приходите от продажбата й ще бъдат дарени на семейство за зачеване инвитро.
ПАРТНЬОРИ
 

Преподобна Стойна - светицата

 

Преподобна Стойна получавала сили от Свети Георги

Хората в Златолист още помнят чудесата й и вярват, че черквата, в която е живяла светицата ще възроди селото им

Малкото красиво село Златолист до Мелник е поклонническо място от 70 години. За него няма ни табела, ни път. Но търсещите утеха, изцеление и духовни сили го намират, защото там е черквата „Св. Георги”, в която е живяла почти през целия си 50-годишен живот Преподобна Стойна. Една свята жена и пророчица, надарена с божия сила да лекува, пророкува, помага на хората.

ейната история е подобна на тази на Ванга, чийто храм се намира в близката местност – Рупите. Стойна е родена през 1883 г. в гръцкото село Хазнатар. Като малка, 6-7 годишна, се разболява от едра шарка и ослепява. Родителите й се тревожат дали ще оживее, понеже е хилава, почти не яде, по цял ден стои затворена в стаята. Една вечер майка й чува, че детето говори с някого, а било само. Отворила вратата и се изумила от светлината, която огрявала като слънце стаята. Болното момиче казало на близките си да не се плашат, ами да оставят вратата отворена, че Свети Георги иска да влезе. После я чули с радостни сълзи да говори с този невидим за тях, ала видим за нея, сляпата, божи пратеник.

След тази случка Стойна започва да говори, че трябва да я заведат в черква. Междувременно родителите й умират и за нея се грижи чичо й. През 1895 г. със семейството си и малката Стойна той се преселва да живее в петричкото с. Ръждак. Племенницата му настоява да я заведе в черквата Св. Георги в Петрич и там да я остави. Отиват в храма, ала попът отказва да я вземе понеже е сляпа и няма кой да се грижи за нея.

„Натъжила се горката, зажалила, разказва 89-годишната баба Мария от Златолист, която помни преподобна Стойна и говори за нея с дълбока почит.- Явил й се отново сън и тя рекла на чичо си: „Отведи ме в черквата на Долна Сушица |старото име на Златолист|, там ке ме вземат.” „Арно, казал той, качил я на магарето и дошли в наше село. Казали на поп Георги каква е работата, той рекъл, че ще свика хората и каквото решат, това да е. Бил барабана, събрал се народът. По-младите казали: „Не можем го гледа това дете, то е кьораво – иска гайле.” А старите им е сопнали: „Как така не можем!? Ке го гледате вие, момите. Едната ке го пере, другата ке го храни, третата водичка ке му носи.” И така останала нашата преподобна да живее в Златолист. Направили й малка стаичка на горния етаж на черквата и в нея тя живя докат се спомина. Аз бях на 16 години, когато почина.”

Много са преданията за силата и способностите на Преподобна Стойна. Историята й е между легендите и истината. Местните хора казват, че в последните си дни, когато боледувала от пневмония, през 1933 г. тя извикала при себе си един дядо и го накарала да запише сведения за живота й. Тетрадката със спомените обаче взел Константин Тренчев, който преди години се бе заел да строи манастир в двора на черквата. „Но хвана политиката и избега, разправя 76-годишната баба Рума, която е внучка на поп Георги, при когото служила навремето светицата. – Ако беше направил манастиро, много хубаво щеше да стори на селото ни.”

Има една малка книжка със спомените на хората, разказващи за чудесата на Стойна. Написана е от Зоя Петричка - нейна близка от Петрич. Тя често идвала в Златолист, разпитвала за леля си, пишела. През 2003 г. Румен Леонидов също издаде книга за Преподобна Стойна . В златния фонд на БНТ се пази документален филм за тази свята жена и май няма други източници, които да свидетелстват за необичайната й дарба.

Разпитвам баба Мария, какво си спомня за нея. „Беше хубава, руса жена, кротинка и тиха, спомня си тя. – Хранеше се само с плодове. Татко ми като ходеше в Сандански на пазар, й взимаше по две кила портокали, лимони, захар и ябълки. Аз ходех да й ги нося. „Влез, Маре”, ми викаше тя. Едно джезве, една лъжичка, чашка и чинийка – това и бе покъщнината. Като ме заболи глава, тичах при нея. Тя взимаше честния кръст, туряше го в чашата с вода, думаше му молитвичка, после ми даваше да пия. И главата ми минаваше, и всичко.”

Един от най-ярките й спомени, е когато турците запалили през 1906 г. околните села. Дошли и в Златолист, спрели пред черквата и затупуркали да им отворят. Ала Стойна им казала да си вървят. „Ке те запалим с черквата, настоявал агата. „Не ме е страх – мен свети георги ме пази. А ти по-добре си иди у дома, че децата ти берат душа. Пък после ела и пали ме, сечи ме, каквото искаш прави, отвърнала му Стойна. Агата върнал потерята в Мелник, прибрал се при близките си и наистина видял, че децата му са много зле. Разтичал се, потърсил доктори, спасил ги. След туй с ханъмата си взели едно агне и един китеник и отишли при Стойна. Паднали в краката й, да искат прошка и да й благодарят. „Повече турски крак тук няма да стъпи, обещал агата.

„Я такива истории, чедо има с нашата светица, усмихва се благата баба Мария. – Много народ идеше при нея за помощ, за утеха, за съвет. И обикновени люде, и големци, и българи, и турци, гърци – всякакви. А какви песни пееше! Веднъж се случи три дни преподобната я няма – примряла \изпадане в нещо като кома|. Като мъртва лежи. Но тя ни казваше да не я закопаваме в такива случаи, оти ке се върне. И като се върна тогава, скокна от кревата и ми дума: „Дете, ела да ти кажа една райска песен.” Много хубаво пееше и все ми кажуваше: „Ех, Маре, на некой ке ги изпееш ли тия песни?” А аз на много хора съм ги пяла.”

Усмихната и гостоприемна, ме кани да приседна на пейката й и баба Рума. „Лекувала е с пост и молитва нашата светица, разказва тя. Дядо ми, майка ми, сестрите ми я помнеха. Баба Ванга казваше за нея: „Три пъти по-силна от мен е Стойна, да знаете, да помните.” Много я почиташе и идваше тук на всеки празник – Гергьовден. На тоя ден от години в селото ни идват хора от цяла българия. С коли, автобуси, пеша. Правим курбан, като нямахме поп, аз биех камбаната. Сега имаме поп – Николай - едно добро дете е от Златолист, ама живее в Катунци. Той е арен, от бедно семейство е, честен. Аз много му се надявам. Хубава ке стане черквата. Щом попа почна да работе, ке се направи донекаде. И кмето ни е арен, сега майстори прати да направят мост над дерето, да могат да минават колите. Идва преди неколко дена едно момиче и ми вика: „Бабо Румено, ето ти тез 1000 лева за черквата. Да купите килими, полилеи. Арно, думам, ке купим. Извиках попа и му ги дадох. Та така ке стане – кой това, кой онова – ке я стегнеме чеквата.”

Храмът, в който е живяла стойна е строен през 1857 г. До преди 3-4 години постройката бе съвсем изоставена и занемарена – покривът течеше, дървенията гниеше, стените мухлясваха. Заварвам сега двама майстори – Димитър и Младен, които извършват ремонт. Казват, че с разрешиние на комисията за паметниците на културата от благоевград са им позволили да сменят две от 14-те дървени колони, на които се държи черквата. Зазиждат и местата, където течове са пропукали стените - добре че покривът преди тях някой е укрепил. Повечето от библейските сцени са съхранени от 1876 г., когато за пръв път е бил изписан храма. Не заварвам отец николай в черквата, но по всичко личи, че полага грижи за възстановяването му.

До мястото, където се намира храма, има борова гора. Ухае на полски треви, тихо е, само птици огласят двора на храма, в който е полжено тялото на преподобна стойна. Особено спокойствие и чувство за лекота цари тук. Според поверието, ако човек преспи в стаичката на светицата, оздравява или намира разрешение на сложния си проблем. Често идват да пренощуват поклонници, вярващи в силата и чудодействата на преподобна стойна. За благодарност оставят пари, завивки, килими, икони. Много от старите икони са били откраднати, разправят местните жители. Но „от икони ке станеш чорбаджия ли, подмята баба рума? Айде холан. Само лошо ке найдеш. А иначе икона ли е, все е ценна. За тоя що вярва, всичко в храма е ценно.”

Няма почивен ден за изкушението. Преди години някой извадил необикновения камък, който бил точно под олтара и на който Стойна карала много хора да застават, че да им идва сила от бога. Преди две години поп Николай го възстановил. А кметът Георги, който всъщност е кмет на близкото с. Катунци, през което се минава за да се стигне до златолист, е поставил маса под стария чинар. Това дърво е на 1286 години и също е част от свещеността на цялото това място. А местните хора, които преди 50 години са били 585 души сега са се стопили на 30-40. Много къщи са се разрушили напълно, други едва се държат. Причините животът тук да западне са, че няма асфалтов път и водна канализация. Водата се носи в бидони или се изпомпва с местни помпи. Няма телефони, улици, даже автобус не минава в селото. А то е само на 5 км. по черен път от Мелник и на 25 – по асфалтов. „Ако се опарви черквата, селото ни ще се възроди, казва възрастен мъж, който седи на припек пред къщата си. Ние много се надяаме на това. Изглежда преподобната е знаела, че трябва именно тук да дойде, че духът й да спаси един ден и селото ни от заличение.”